Петрохан - МАГИ@ЯТА The Magic of Flying |
|
||||
Седемнадесети седми в седем часа трябваше вече да сме тръгнали. Както винаги ще трябва да догонвам вече тръгналите. Предстои товарене на крила взимане, багаж. Снощи трябваше да си легна по-рано. По пътя сме. Обаждат ми се и ми казват: кво става, чакаме крилата, къде си. Най-накрая сме на Лунната долина. Има разпънати крила, палатки знамена. Ето ги и двете учебни крила. Започнаха полети. Аз се моткам още с какви ли не неща, защото е много важно за мен да изпълня нещо, което съм си обещал. Всички ми съдействат, само аз се моткам. Ето наваксвам, наваксвам, взимам крилото и тръгвам нагоре. Едва ли не трябва да се изпълни полет за норма. Добре ще опитам и такъв вариант. Крилото е изнесено вече на старта. Опитвам се да закопчая бедрените колани на Север. На 6 години ще прави първия полет. През цялото време ми задава въпроси. Кога ще излетиме, откъде ще излетиме. Как предварително да ти го кажа. То вятъра ще ни го каже, тревичките, цялата земя, как да ти го кажа сега. Ще летиме. Той се усмихва. Ето го мястото! Стигнахме. Вече сме готови - чакаме момента. Чакайки най-подходящия порив на вятъра и в очакване на детската подкрепа, че и той е готов, спокоен и уверен, да усетим заедно, че момента е дошъл. Стани и Явор непрекъснато се стараят да съдействат максимално.
Излитаме! "Татии" - нежно гласче ми нашепва с вълшебна сила съвсем спокойно "Тати, много ми харесва. За пръв път летя и съм много доволен " Повтаряше го няколко пъти през краткия полет. Ето и приземяването. Толкова развълнуван, че се опитваше да излети извън сбруята и каската. Докосна ме няколко пъти и мен и крилото, след което му помогнах да се откачи и да си махне каската, за да може да видим щастливите физиономии на близките хора, които ни очкваха да кацнем. Митака с фотоапарата, Катето прегърнала Маги, и всички останали, които присъстваха на платото на лунната долина Петрохан. Осемнадесети седми, към седемнадесет часа и седем минути Магията на момента отново се обади в лъчезарните усмивки на всички около нас.
