Македонска приказка "До Охрид и назад" Полети в Македония |
|
||||
Петък привечер след един работен (за някои повече, за други по-малко) край на седмицата. Един малко по-различен петък...а героите от приказката пръснати из всички краища на София. Едни приключват нетърпеливо последните работни часове, други трескаво събират багаж с постоянното притеснение „Дали не изпускам нещо”, трети потропват нервно с пръсти престоявайки на поредния светофар с шарен наниз от мърморещи коли в така обичайното за следобедите софийско задръстване. А времето си тече...независимо как го измерваме. Било то с оставащите минути до края на работния ден, със загубените минути във вадене и прибиране на едни и същи вещи в раницата или с приближаването на няколко коли разстояние до заветния предпоследен зелен сигнал...
Още малко и сме готови! Багажът е събран, делтапланерите натоварени и прилежно завързани с коланчетата за да не решат случайно да летят преди да им дойде времето. Главните действащи лица – събрани на уреченото място в ...е ... не точно уреченото време. Малко изморени , но много усмихнати, малко изнервени от постоянната надпревара с тиктакането на часовника, но нетърпеливно очакващи предстоящото приключение, малко припряни, но стриктно преглеждащи последните детайли от подготовката...
И декларациите ни са готови! Написани и принтирани! Една забравена сбруя беше набързо натъпкана в багажника... Гранде финале на суетенето около приготовленията и голямото начало на така очакваното пътуване. Пред нас кротко спят скромните 400 километра път през нощта. А дестинацията ?! – съседна Македония и по-конкретно Крушево и естествено Охридското езеро....
Фарове, завои, придремващи пасажери и GPS с женски глас, разнообразяващ с по някое и друго изречение обстановката. Граница...македонска реч и опит от страна на граничарите да разпознаят подпухналите от сънливост лица по снимките на паспортите. И отново завои, много завои... и така чак до Крушево.
Около 3 часа през нощта се озовахме на центъра на градче, сгушено в планината. Пълно спокойствие и няколко любвеобилни ( или по-скоро гладни ) бездомни кучета ни посрещнаха радушно. Нашият скъп домакин Никола, по чиято покана се намирахме на споменатото място, пристигна изключително свеж предвид малките часове на нощта от концерт в съседна Битоля и ни настани в квартирата. О’ легло! О’ блаженство!
Утринното слънце вече беше огряло източните склонове на градчето, когато един по един се измъкнахме от леглата. Време за летене! И за “3 в 1” естествено. Бърза закуска и поехме към старта. За 10 минути стигнахме и какво да видим – идеално поддържан старт , до който се стига по асфалтов път ( без дупки ) и горичка, ако ти е горещо има къде да се скриеш в очакване на перфектните условия за полет.
Докато направим по едно ранно хвръкване с цел опознаване на новата територия беше наближило 12 на обяд, а на баира бяха разцъфнали най-различни крила – парапланери, делтапланери...дочуваше се ту българска ту македонска реч, а смехът и доброто настроение нямат националност. Денят се оказа чудесен за полети. Стартът започна да губи своя колорит за сметка на небето, което се изпълни с шарените крила на българо-македонската пилотска гилдия.
„Ето го Никола!” „Ааа, това не е ли чичо Янчо?” „Ето го! Еееей там, проблясва нещо бяло – май е Митака” Вперили очи в небето сочехме издигащите се нагоре крила, които се превръщаха във все по-малки и все по-трудно разпознаваеми точици.
За да бъде денят идеален го завършихме с разходка из живописните улички на Крушево, много бира и компанията на македонските ни домакини. А какъв език е македонския.... само за вицове!
Сладко уморени си пожелахме лека нощ рано, с приятната мисъл за следващия ден и Охридското езеро.
„Ставайте вече! Седем и половина е!” Рано пиле рано пее. Да ама се оказа, че по македонското време българското пиле се е разпяло прекалено рано – има няма с час по-рано от необходимото. Нищо! Нека стават J от сън спомени няма! Отново бързо кафе и поехме по извивките на пътя към Охрид .
Македония е красива страна и някак си носталгично напомняща на България от преди години но така също силно повлияна от средиземноморските страни. На места напомня на Гърция, на други за Италия и същевременно носи своя уникален дух и чар.
Пристигнахме в Охрид. Чист, спокоен и подреден град запазил многовековна история, за да я разкаже(и покаже ) на всеки посетител. Охридското езеро...величествено, магнетично, заслужаващо всички изпяти песни и разказани истории. Тези, които не го бяхме виждали останахме поразени от гледката( А вероятно и останалите). Никола отново се прояви като перфектен организатор и успя за времето на краткия ни престой да ни покаже максимално голяма част от забележителностите на града.
Фотоапаратите и камерите бяха в стихията си. Повозихме ги на корабче, показахме им стария град, имаха късмета да видят през визьорите църкви, амфитеатри, кръстилници и за да не им дойде прекалено много културната програма ги заведохме на плаж да оплакнат лещите. Камерата на Боби дори поплува. Нека им е зле!
И като всяка хубава приказка и нашата си има край - щастлив естествено и носещ малко тъга, но и обещанието да я напишем отново някой ден.
Със специалното участие на:
Чичо Янчо
Краси
Митака
Валя
Боби
Силвето
Аз ( разбирайте Васи )
И разбира се НИКОЛА, без когото сега нямаше да има какво да напиша.
