Среща на делтапланеристите, Сопот 2010  Hang Gliding meeting, Sopot-2010

статия от Димитър Халачев Неделя, 29 Август 14:30

 

 Добре:) Пие ми се една бира, но ще летим. Бирата е по-хубава след летене. Делтапланеристка поговорка.
Събрахме се 11 делтапланера. А покрай делтапланерите и ние - техните пилоти.

Нямаше по-високи стойности от 3м в секунда и плавно стигаха до покрива на инверсионния слой, който беше на 2300м.
Това беше подарък за нищо обещаващата сутришна прогноза. На Сопот всичко започва с купона на лифта..

 Някои млади пилоти за пръв път изживяха качване на лифт с делта. Пазиш си я на кантар и готово. Само малко внимание на стръмните стълбове, задния край да на докача въжето и стълбовете. Леко изнесена настрани и няма грижи.  

 Хубаво е да има градиране на емоциите. 

Антон Сопотски на летене и хубави жени държи много. В случая цялата опашка на лифта го чака, докато успешно флиртува. Накрая пусна момичетата с доволна усмивка, а те със зачервни бузи се метнаха на седалките. Нищо, вятъра ще ги охлади :)

Друга известна личност поема нагоре към старта. Ники от Карлово - заклет делтапланерист.  Готин е, с тия кърпички винаги може да каже накъде духа вятъра. Запознат до болка с микро-климата на местноста. Обикновено делтапланера му прилича на Боинг. Накичен с всевъзможни луксозни неща и екстри. Вода, храна, и всякакви летателни системи и съоръжения.

 Стоян Станков, много добър пилот..то това е ясно за всички, де. Самоопределящ се като много неща, но не и човек. Винаги готов да помогне на всички. Ако чуете някой да приказва лошо за него, със сигурност лъже..или е пиян..или нещо друго. Тони си е божествен, както и да го погледнеш. И лети божествено. За пример, този ден кацна последен. Пак добре, че кацна.

Стефан захвърли парапланера и се приготвя да пробва новия си делтапланер, подарък от дъщеря му за рожденния му ден. Успешен полет!

Джеки. Майстор на баклавата и домашния уют. Смел и несломим делтаджия.

 Човек докато е сам на лифта с крилото си, има време да се усамоти и размисли. То всъщност к'во да мислиш - качваш се и летиш. 

На пристигане на  междинна станция, където лифтажиите помагат за добре дошъл, като поемат крилото, се озоваваме пред красива гледка. От площадката се откриват разхвърляни крила по старта над Сопот. Никой не бърза-условията още ги няма. Това не е състезание. Кратка загрявка, докато всеки си изнесе делтата на подходящо място за излитане.

Змей и Laminar даже вече са готови за полет.

 Петрос професионално сглобява делтапланера си. Нека, нека, ще види той като му се изтипосаме в Гърция на техния баир! Нека си полети :) Лети Петрос лети, през три ниви прелитай...

 

Най-нетърпеливия Рам Аир фръкна малко рано пак. Това беше може би заради предишния път, когато пилота не успя да излети и трябваше да връща делтапланера с лифта обратно. Преди години трябваше за пръв път да се появи на публична проява 1994 година на световното първенство в Оленс Валлей.
5000 метра база. Целия национален отбор на USA го очакваше с нетърпение за тази проява. За съжаление това не се случи,
така че тази проява не беше толкова фрапантна. Другия Рам Аир пък се метна в пропаста на източния старт.

Cloud III и RamAir-a на Ники Карловски. До Стани има някаква мацка. Мяза на каубойка. Абе, всякви ги има на баира и почти всички са готини. Точно тази, много помага на делтапланеризма с всякви неща. Снима, носи сбруи и каски, следи дали всичко е наред, даже се облича по каубойски. 

 Светльовците са готови и оглеждат крилата за  нередности.  

Гръцкия топлес на Петрос и част от Мерлин-а на Милен са в кадър тук.. както и подържащия му екип.

Димитър Халачев проверява крилото.

 Аман от фотографи, ама тази си я бива!

Стефан, секунди преди старта.

Ники и той си проверява крилото. Сигурноста е на ниво.

Има различни пилоти, от опитни до съвсем начинаещи. Едно по едно крилата се озовават във въздуха. Условията са добри и опитните пилоти се нареждат в базата за да споделят удоволствието от полета. Петрос се навинтва пръв с безмачтовия си Ламинар. Стефан се изстрелва със същия модел крило. Лети го за пръв път, което води до леко притеснение, но след излитане се вижда, че всичко е наред. Много от пилотите за пръв път летят сред толкова други крила. По-новите бързат към площадката за кацане.  

 Змея казва- "Нищо че името ми е такова, създаден от добрите качества на много мои предшественици, все още съм добро крило за всякакви условия, и може би ще изчезна, както са изчезнали динозаврите, по необясними причини". После Близнаците Laminar ST заговориха много ламинарно. Излетяха и условията заприличаха на тях - ламинарни. Магьосника Мерлин се прояви чрез хубавите трекактории, които го извисиха на върха.
 И разбира се, подобаващо Фалконите да наблюдават цялата картина отгоре. И цялата хармония на природа и пилоти. Един хубав ден за летене! Така си говоря с всичките. Много феноменални неща. И с крилата е така.

Идеите, ако ги запишеш, за да ги споделиш - изчезват. Аз предпочитам да ми се случват. Затова не ги записвам. Едно момиченце ме попита преди старта - "Не те ли е страх?", а аз му казах - "Не, когато можеш да летиш."

 

Три щасливи точици в необятното небе!

Митака вече е във въздуха.

Последни полети за деня.

На следващия ден не ставаше за летене. И без това вечерта беше тежка. Използвахме времето заедно да си поприказваме, както и да прескатаем спасителните парашути. Добре, че беше Светльо от Търново. Какъвто и парашут да му дадеш, можеш да си сигурен, че ще бъде прескатан добре. 

Много помагачи - един работи. Типично по български.

Чичо Янчо сериозно държи вървите на парашута. Този път даже не псуваше!?

Адреналинките, доволно почиваха след летателния ден.

Какво е грешно тук?

Оппа, проблем - липсва лигавника и центроплана е с нарушен въздушен поток. Виждате ли малките клапички, които се образуват на носа? Забравен лигавник - кофти работа. Не го пожелавам на никой!

Долу на кацалката не само ние се забавляваме.

С надежда за нови срещи се разделяме. По възможност по-скоро.

Красиво е, да се чустваш частичка от всичко това!